Разходка до бозаджийницата на harmonica в Радомир

Отново на път. Навън е мрачно и студено, а ние се отправяме към Радомир – столицата на автентичната българска боза. Преди да поемем към дестинацията с изненада научавам, че там е издигнат единственият в света паметник на бозаджията. За съжаление преди години в града е имало десетина цеха за боза, но сега е останал само един. Този, към който сме се запътили и ние.

Нямам никаква представа как ли ще изглежда мястото, на което отиваме, но онова гъделичкане в корема ми подсказва, че денят ще е хубав и обогатяващ. Скоро пристигамe и откриваме това, което търсим – единствената оцеляла бозаджийница в Радомир. Тази, в която се прави бозата на harmonica. 

Едно топло ‘Добре дошли!’

На входа ни посреща Вальо Данаилов – майстор бозаджията – един от онези хора, които ти пълнят душата, само като ти се усмихнат. Докато се настаняваме, осъзнавам, че тръпна като малко дете в очакване да попия всяка една негова дума. Искам да науча повече за живота му, за историята на мястото, за процеса на производство на боза и защо harmonica се спират точно на Радомир. Усетил моето вълнение, скоро Вальо започва да разказва…

Защо точно боза?

Бозата е една от онези традиционни български напитки, които свързваме с детството. Всички помним неделните сутрини у дома с домашна баничка и чаша боза. За съжаление през последните години се наблюдава тенденция българските производители на боза да използват изкуствени подсладители, консерванти и стабилизатори в името на по-ниската цена и по-дългия срок на годност. Вкусът на традиционната боза бива постепенно забравен.

Водени от своята любов към традициите и желанието да съхранят вкуса на автентичната боза, преди 10 години хората в harmonica вземат решение да започнат производството на боза. За да могат един ден и нашите деца да растат с вкуса на тази напитка. Такава, каквато я помним ние. 

И съвсем естествено, след като става ясно, че боза harmonica ще има и ще се произвежда така, както трябва, започва търсенето на правилните партньори.

За производството на био боза harmonica в Радомир

Отнема доста време да намерят хора, които все още могат да правят боза по начина, по който на тях им се иска – със сърце. Всичко сякаш се нарежда, когато се запознават с Вальо в Радомир. Усещат, че именно той е правилният човек за тях. Но предизвикателствата тепърва започват…

Когато през зимата посетих мандрата на harmonica в Мало Бучино, екипът ни разказа как в началото всички са ги мислили за луди и са казвали, че производството на кисело мляко за масовия пазар без добавен процес на хомогенизация би било невъзможно. 

Ситуацията с бозата не е по-различна. Много хора се опитват да ги разубедят, казвайки, че са обречени. Производството на боза по добрия начин, а именно – със захар, означава естествен процес на дива ферментация, а оттам – много малък срок на годност и капачки на бутилките, които гърмят при високи температури. Те обаче не се отказват и с общи усилия успяват да осъществят мечтата си. 

Когато официално пускат продукта на пазара, той бързо бива припознат от потребителите и се оказва, че истинската боза наистина им е липсвала.

Какъв е процесът на производство на боза? 

На въпроса ми какво всъщност е необходимо, за да се произведе боза, Вальо отговаря: “Много малко – зърно и захар”. Така казано, звучи някак лесно, но истината е, че екипът търси правилната рецепта и съотношения повече от година.

Процесът започва от варенето на зърно – ечемик, пшеница, просо, лимец или ръж. То се подготвя, пресява се, измива се и се вари в съд под налягане за 1 час и 30 минути на 150 градуса. Следващата стъпка е добавянето на захарта към готовата каша. Напитката се бутилира и се охлажда, след което е готова да достигне и до нас. 

Бозата на harmonica съдържа био сертифицирано зърно от ръж и био захар. При производството се спазват стриктно всички технологии и температури на съхранение. На преден план е вкусът – екипът иска да покаже, че полезната храна не означава безвкусна такава, а дори напротив.

За ползите на ферментацията

Тук е мястото да изясним нещо много важно. За да има качествена и истинска боза, то трябва да има захар. Това е в основата на същността й. За да бъде такава, каквато я помним, трябва да се случи дива ферментация, която се осъществява точно в момента, в който зърното се срещне със захарта. С подсладител това е невъзможно. Захарта е онзи въглехидрат, благодарение на който бозата ферментира и е така пълноценна за всички, които я консумират. 

Дивата ферментация на бозата harmonica означава, че всеки ден напитката става по-резлива, увеличават се добрите микроорганизми. След часове на ферментация бозата съдържа все повече и повече полезни млечнокисели бактерии, действащи укрепващо на чревната система, а оттам – балансиращо на целия организъм. 

Истината е, че преди време сме се изхранвали осново с ферментирали храни, които са били връзката ни с природата. Въпреки че именно те ни помагат да си набавим онези полезни бактерии, днес те рядко присъстват в нашето ежедневието. Все повече се отдалечаваме от тази култура на хранене и живот.

И заради това е толкова важно да консумираме ферментирали продукти и изобщо да имаме достъп до добрите бактерии – за да може тялото ни да функционира добре и да запазим връзката с природата. Защото като живи организми ние сме част от нея. 

Бъдещето на бозата

В края на срещата с Вальо няма как да не се запитам какво е бъдещето на бозата. Въпреки че в наши дни тя е позагубила своя чар, знам, че един ден тя ще се превърне в предпочитан избор. Защото промяната вече е факт. harmonica съществуват и успяват да докажат, че грижата за хората и храната, която консумираме, е приоритет.

Винаги съм защитавала идеята, че във времената на много избор, в които живеем, е важно да предлагаме на семейството си пълноценна храна. Да научим децата си от малки да обичат онези продукти, които ще им помогната да бъдат по-здрави. Наша отговорност е да възпитаме подрастващите да обичат истинската храна, за да можем по-скоро, отколкото предполагаме, отново да започнем да виждаме дечица с румени страни и боза в ръка. 

Вальо ни изпраща с домашно вино и пълни сърца. Тръгвам си с надежда, че някой ден ще успея да се върна с Алекс и Никола.

Защото знам, че някъде там има хора, които вярват в бъдещето на бозата. 

И това на истински пълноценната храна. 

Последвайте ме в Instagram, за да не пропуснете някое от нашите съвместни приключения, в които заедно с harmonica и Pod Mosta разказваме как се произвежда истинската храна.

Съвсем скоро отново ще се срещнем, а дотогава можете да откриете още лични истории за предизвикателствата по пътя на harmonica в техния сайт.

До скоро!